Един селски ковач, майстор на изделия от ковано желязо, имал хубаво лозе. Всяка година то му давало кога малко, кога много, а понякога — и над сто бурета вино наливал. От тях печелел почти толкова, колкото печелел от красивите предмети от ковано желязо, които правел. Една година се случила добра родитбата, ама тъкмо преди гроздобер паднала градушка и всичко убила. След като подредил останалите елементи от ковано желязо, отишъл той да види пакостта:
„Ех — рекъл си той, — бог дал, бог взел.”, рекъл майсторът на ковано желязо
Па събрал няколко грозда, що били оцелели тук-таме. Като ги смачкал, излязла пет оки шира, налял я в едно буренце и решил:
„Като ми дойде тая беда на главата, ще взема това сладко вино и ще го изпия с първия, когото срещна по пътя за дома.“
Тръгнал си ковачът. Насред път гледа — насреща му иде една непозната жена. Без да дочака да я поздрави, тя се приближила и му заговорила:
— Ковачо! Тъкмо при тебе ида. Бях у дома ти, ама ми рекоха, че си на лозето, та се запътих да те диря.
— Коя си ти и защо съм ти дотрябвал? — пита ковачът, който бил най-добрият майстор на ковано желязо.
— Аз съм смъртта. Дошла съм да те прибера.
Стреснал се човекът, ала скоро се съвзел от страха и й рекъл тъй:
— Ах, драга смърт! Тая година градушка уби лозето ми. Някога то ми даваше по стотина бурета вино, пък виж сега — само едно буренце. Та като си тръгнах за дома, обещах си, че ще изпия този гроздов сок с първия срещнат по пътя за негово и мое здраве. Затова, моля те, не ми отказвай — седни да го изпием, па сетне прави с мене, каквото си намислила.
Смъртта се съгласила. Седнали двамата край пътя. Ковачът надигнал буренцето за здравето на смъртта, а после и го подал и тя да пие. Така поред те отпивали от буренцето и си приказвали за това-онова. Ама ковачът пие и все си мисли как да се отърве от голямата беда. По едно време попитал неканената си гостенка:
— Вярно ли е, гдето хората казват, че никаква пречка не те спира — можела си да се провреш и през най-мъничката дупчица? Като те гледам тъй, доста си едра, та не ми се вярва да е истина.
Пълният текст: http://chitanka.info/text/2657-kovachyt-v-raja